"Принципно всяко хоро е лесно...
... след като се научи"
Българският танцов фолклор се предава от поколение на поколение. Но с времето част от неговите особености започват да се губят – стилът, характерът на изпълнение, местните различия, дори причините, поради които едно хоро се играе по определен начин. Именно стремежът да бъдат разбрани и съхранени тези особености определя професионалния път на Венцеслав Неделчев.
Образование и професионален път
Завършва специалност „Българска народна хореография“ в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, където придобива задълбочени познания върху танцовия фолклор и неговата сценична интерпретация. През 2024 г. Венцеслав Неделчев защитава образователната и научна степен „доктор“ по хореография.
През годините след Академията работи като хореограф във Фолклорен ансамбъл „Русчуклийче“ към Общински детски център за култура и изкуство – Русе. По-късно и като инструктор-фолклорист в клуб „Чанове“, развивайки дейността му Русе.
От м.март 2011 г. заедно със Соня Неделчева създават Клуб по български хорà „Нашенци“ – Русе. (👉Към Начална страница)
Изследователска дейност
Особено място в професионалните интереси на д-р Венцеслав Неделчев заема теренното проучване на локалните танцови традиции.
Работата с архивни видеозаписи, срещите с носители на традицията и анализът на автентичните изпълнения се превръщат в основен начин за сценична реконструкция на първообразите на хора̀та. Специален интерес представляват танците на хърцои, капанци и гребенци – етнографски групи, чиито танцови особености се отличават със собствен стил и характер.
Тези изследвания намират пряко приложение в преподавателската дейност и в обучителната методика на Клуб „Нашенци“.
Хореографска и преподавателска дейност
Венцеслав Неделчев разработва десетки сценични композиции, някои от тях с награди за хореография. Приносът му в клуб „Нашенци“ обаче е специфичната методика на преподаване. Обучението не се ограничава до механичното разучаване на движенията, а се обяснява техния стил, характер и място в традицията. Така подходът на преподаване превръща стъпките в средство за опознаване на българския танц и културна памет.
Изследовател на българския танц
Работата като изпълнител, преподавател и хореограф постепенно поставя един и същ въпрос: може ли автентичният танцов стил да бъде съхранен, ако се преподават единствено движенията? Търсенето на този отговор отвежда към теренните проучвания, архивните записи и научните изследвания, които впоследствие се превръщат в основа на преподавателската методика на Клуб „Нашенци“.
Научна дейност
Дисертационният му труд е посветен на характерните белези на хърцойските хора̀ и игри – сравнително слабо изследвана локална традиция, съхранила специфични стилови характеристики и изпълнителски особености. Изследването представлява принос към изучаването на танцовото наследство на Североизточна България и поставя основа за неговото популяризиране.
Наред с научната си работа, участва в конференции, публикува статии и разработва методически материали, свързани с българската народна хореография.
Научни публикации на Венцеслав Неделчев
На вниманието на любителските клубове
Венцеслав Неделчев предлага сценично надграждане на формата на традиционното хоро, чрез разработен хореографски рисунък върху автентични образци. Получената композиция е съобразена с първообраза, но е претворена за сцена и с много деликатно хореографско интерпретиране/намеса. На повечето предложения музиката е написана специално и е с авторско право. При желание от страна на любителските колективи, набелязана постановка може да се преотстъпи за ползване с Договор, уреждащ съответните права.
Пет кàпански хорà: Женското, Мъжко, Сватбено, Разхòдно и Право. Музиката е изсвирена от професионални музиканти, на базата на автентични мелодии от научно-етнографския филм „Старинна кàпанска сватба“ (клик към филма) .
„Криви хорà от Западна Тракия“ – хореографски рисунък (на два плана с голям брой участници) Музика: Борислав Гълъбов.
Фрагмент от танца „Торлашка ситница„, хореография: Венцеслав Неделчев, музика: Георги Андреев, представен във фестивала „Болярско надиграване“ – гр. Велико Търново през 2018 г. Клубът бе награден за хореографска разработка на хорàта: Челе уне, Шумадия, Балуца и Изручанка, пресъздадени във фрагмента от танца.
Три хърцойски ръченици и Криви хорà от Западна Тракия (еднопланова композиция с по-малко участници)
… и награждаването за хореографска разработка на хорàта: Челе уне, Шумадия, Балуца и Изручанка, пресъздадени във фрагмента от танца „Торлашка ситница“.
Хърцойски хорà: Катаринкината, Ръченици (от с. Чилнòв, общ. Две могили, от с. Пѝргово, общ. Иваново и от с. Никòлово, общ. Русе) върху песен на Ивелина и Преслава Колеви, Трите пъти (хърцойско пайдушко хоро) и „Първи раз“ от с. Никòлово.
Танц за деца, направен по поръчка от родители на ученици в 5-ти клас на Математическа гимназия “Баба Тонка” – гр. Русе. Това е представянето му на традиционното надиграване между класовете. Децата никога не са имали съприкосновение с народните танци, особено с неравноделния ритъм на ръченицата (освен солистите, които имат понятие “Що е то народни танци?”) Затова лексиката е съобразена с възможностите им. Хореографията на изпълнението е изградена за 4 (четири) репетиции по един час.
“Кичене на коледарската ела̀” – момент от коледните обичаи в Русенско, при който жените украсяват коледарската ела̀ на станенѝка. В примерната хореография по музика на Евтим Русков се включи Коледарската група при НЧ „Св.Св. Кирил и Методий“ кв. Средна кула, която „нарече за здраве и берекет“ . Основата на тази клубна разработка послужи за създаването на мини-спектакъл „Хърцойски обичаи по Коледа“ в изпълнение на професионалния Капански ансамбъл – Разград, с премиера 18.12.2025 г.
Очаквайте скоро и още…
Танци на Венцеслав Неделчев
1994 г. “Чудна свирка”
1995 г. “Мъжки добруджански танц” (курсова работа I-ви курс)
1996 г. “Ансамбъл” ( III-та награда за хореография от конкурс за хумористични песни и танци “Златен трЪндафил” – Казанлък 1996 г.; линк към YouTube)
1997 г. “Опако” (музика: Димитър Бонев) (Специална награда на Съюз на българските музикално-танцови дейци от конкурс “Атанас Атанасов” – Стара Загора 1997 г.; (линк към YouTube)
1998 г. “Мерак”, дипломна работа бакалавърска стапен (музика: Тодор Пращаков)
1999 г. “Кацнал бръмбар…” (подбрал музиката: доц. д-р Иван Георгиев, аранжимент: Евтим Русков) (І-ва награда за хореография от национален конкурс за камерни танци гр. Горна Оряховица и III-та награда за същото произведение от Фестивал на камерния танц – Хасково – 2003 г. (линк към YouTube)
2000 г. “Пиринско веселие” (музика: Тодор Пращаков) (линк към YouTube)
2002 г. “Торлашка ситница” (музика: Георги Андреев) (линк към YouTube)
2003 г. “Пиринска импресия”
2003 г. “Автентични хора от Добруджа”
2006 г. “Хълмът на влюбените” (театрално-танцов спектакъл, съавтор на хореографията)
2008 г. “Кукерски танц” (музика: Евтим Русков)
2012 г. „Флашмоб с ръченица“ (част от Новогодишната програма на БНТ 2, по музика на Евтим Русков) (линк към YouTube)
2016 г. „Копачки“ (музика: Георги Андреев)
2018 г. “За една кърпа” дует по музика на Васил Денев
2022 г. “Криви хора̀ от Западна Тракия” (музика: Борислав Гълъбов, Формация “Багри”) (линк към YouTube)
2022 г. „Флашмоб от големи Русенски кръстовища“ (музика: Георги Андреев)
2024 г. “Кичене на коледарската ела̀” (по музика на Евтим Русков)
2025 г. „Хърцойски обичаи по Коледа“ (мини-спектакъл по музика на Борислав Гълъбов) (линк към facebook)
2026 г. „За една кърпа“ (по музика на проф. Стефан Драгостинов) (линк към facebook)